Представяме доклада на Ангел Златков, студент в четвърти курс Минало и съвремие на Югоизточна Европа, изнесен на кръглата маса за образованието, проведена в Студентски исторически център.
Изучаването на Балканските войни в училище е от първостепенно значение за формирането на съвременния български гражданин като личност с ясно историческо съзнание[1], чувство на отговорност към обществото и уважение към предците. Събитията от 1912 и 1913 година са повратна точка в развитието на българския народ. Години на мечти, слава, национална гордост и великолепни военни и дипломатически победи. Същевременно обаче са и години на разруха и на национална покруса, водят до така наречената Първата национална катастрофа. Дали войните са освободителни или завоевателни, водят ли страната до национална катастрофа или напротив – допринасят за нейното стопанско развитие? – тези и още много въпроси все още не са напълно изяснени от изследователите. В изучаването на този кратък период от българската история се застъпват голяма част от целите заложени в Учебните програми за обучението по история в основното и средното училищно образование.[2] Честването на 100 години от избухването на Балканската война породи множество дискусии по различни спорни аспекти от войната, които стигнаха до голяма част от българското общество. Поради горепосочените причини подходът и аспектите от Балканските войни, изложени от учебниците по история, са от изключителна важност. Учебникът невинаги се основава само на „чистата“ наука, често обслужва и политически и пропагандни цели.[3] В настоящото изследване ще се занимая с градацията на изложените факти и становища съобразени с нарастването на възрастта и познанията на учениците в различните класове, а след това ще обърна внимание и на някои спорни тези, които са представени в учебниците. За целта ще разгледам по няколко учебника на различни издателства за шести, девети и единадесети клас.
Нужно е и да отбележа, че настоящият анализ не представлява критика към авторите на учебниците. Учебникарската литература има коренно различна цел от научната. Училището формира народностното самосъзнание на децата, затова е много важно как точно ще им бъде преподавана родната история. Допуснатите от авторите грешки и неточности всъщност не са проява на некомпетентност от тяхна страна, а на съобразяване с отговорността за развитието на нацията, която носят. [4]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за шести клас
Учебниците, които ще анализирам, са на издателствата „Анубис“[5], „Просвета“[6] и „Азбуки-Просвета“[7] и са издадени през 2007 година. Прави впечатление, че в авторския колектив и на трите учебника присъстват както утвърдени български историци, така и по един педагог. В книгата на издателство ‚Просвета“ са посочени и учители консултанти, които спомагат за конвентирането на академичния материал в лесно смилаем за децата текст.
Балканските войни са разказани като приказка. Героичен епос, в хода на който българската армия постига успех след успех. Голямо внимание е обърнато на участието на доброволците от Македония, което е безспорно доказателство за българския етнически състав на областта и българското народностно самосъзнание на нейните жители. Посочени са илюстрации показващи радостта и въодушевлението от обявяването на Балканската война, както и фрагменти от съюзните договори между балканските страни. Изключение прави учебникът на „Анубис“, в който няма посочен нито един исторически извор. Това е груба грешка, защото изворите от епохата позволяват на учениците да усетят духа на времето, което изучават.
Дипломатическите и военните грешки целенасочено са премълчани. Прокрадват се интересни определения, като това в учебника на „Анубис“, според който „опитът за справедливо решаване на българския национален въпрос пропада“. Ключовата дума тук е справедливост, според мен доста некоректно употребена от автора на текста. Справедливостта е относително понятие, с което трябва да избягваме да назоваваме своите лични интереси.
В същия учебник са използвани и редица преувеличения, като например, че по време на Междусъюзническата война „заплашена от пълно унищожение, България е принудена да приема диктата на своите съседи“. Всъщност по време на Букурещската конференция сърбите вече са отблъснати, а гръцката армия е обградена в Кресненското дефиле и е заплашена от абсолютно унищожение. Великите сили не позволяват на румънската армия да влезе в София, а Русия прави всичко възможно за да възпре османското нападение.
И в трите учебника се споменава, че за пръв път бил възприет принципът на дележ на Македония, който според автора в „Анубис“ се оказва „грешка със съдбоносни последици“. Случайно или не, авторите са пропуснали да отбележат разликите в големината на спорната и на безспорната зона. Освен това в договора е споменат на първо място автономният модел за Македония и чак, ако той е невъзможен, тогава трябва да се пристъпи към присъединяване на областта. По-малката спорна зона нарочно е оставена за арбитраж на руския император, който водейки се от желанието да запази влияните на Русия и в двете балкански държави, най-вероятно щеше да раздели спорната територия по равно. Така на практика България би загубила съвсем малка част от Македония, но ще получи огромно териториално разширение.[8] За каква дипломатическа грешка говорим в този случай? На всички е било ясно, че България няма как сама да победи огромната Османска империя, а за привличането на съюзници са нужни отстъпки.
Като грешка в „Просвета“ е спомената липсата на териториални клаузи в сюзническия договор с Гърция. Но нима наличието на такива в договора със Сърбия има някаква съществена полза? Всъщност българското правителство напълно целенасочено не иска да уточни бъдещата граница с Гърция, защото вярва, че българската армия е далеч по-боеспособна от гръцката. И акад. Иван Евстратиев Гешов се оказва прав – сблъсъкът между българи и гърци през Втората балканска война завършва с категорично поражение за гръцката армия.
Отново в учебника на „Анубис“ е изказано становището, че България и в частност цар Фердинанд, са основните инициатори за съюз между балканските държави. Всъщност първо инициативата за водене на съвместни военни действия е подета от Сърбия и е посрещната с интерес, но и недоверие в България.[9] Чак след това българските политици оценяват сложната ситуация за империята и решават да действат. Нужно е да се отбележи и, че правителството на Гешов и Стоян Данев няма никакво желание да воюва, то просто е заставено от обстоятелствата и от силното вълнение в българското общество. В своя дневник, министърът на правосъдието Петър Абрашев, постоянно си задава въпроса дали все пак не може да се избегне войната, търси начин това да стане, но в крайна сметка сам се убеждава, че това е невъзможно.[10]
В учебника на „Просвета“ е казано и, че България има най-големи надежди от Балканската война. Ако погледнем обективно на нещата обаче, ще видим, че българското правителство, царят и генералите въобще не са убедени в победния изход от войната.[11] Това ясно си проличава при успешното сражение при Лозенград[12], след което българската армия вместо да преследва безредно отстъпващите османски сили, остава на място в очакване на решение от Великите сили. Самата българска армия не е подготвена за водене на продължителни военни действия – липсват униформи, пушки, снабдяването е лошо. Все проблеми, които Министерски съвет са опитва да разреши в хода на самата война.[13] Ако погледнем на надеждите от гледна точка на териториално разширение, то Сърбия се надява да присъедини почти целите Западни Балкани и да получи важен стратегически излаз на Адриатическо море – нещо, което далеч не е по-маловажно от мечтания български излаз на Бяло море.
В същия учебник се казва и, че след Лондонския мирен договор от 17.05.1913 година, „българският национален идеал изглежда постигнат“. По този начин, авторът на урока изцяло отхвърля българския етнически характер на Северна Добруджа, останала под Румънска власт. Съдбата на българите отвъд Дунав не е по-лека от тази на македонските и тракийски българи, въпреки че са под властта на млада християнска държава. Тяхното нелеко положение вълнува силно българското общество. По това време обаче българската държава не само няма сили да им помогне, но й предстои да загуби и останалата част от Добруджа.[14]
И в двата учебника Балканските войни са представени като победоносна сага, в която българите, благодарение на високата си нравственост и национална гордост, успяват да победат своя противник. Едва ли ще се намери свременен български историк, който дори да си помисли да оспори този факт. Но заслужава внимание и самото положение на българите на фронта. Първоначалното въодушевление от обявяването на мобилизацията и на войната, твърде бързо е заменено от желание за сключването на примирие и за прибиране в родната къща.[15] Този факт още повече извисява проявения героизъм от българската армия, защото въпреки студа, лошото снабдяване, вестите за недоимък от семейството и постоянните лишения, на които е подложен, българският войник изпълнява гордо и самоотвержено своя дълг и прославя страната по целия свят. Той се бие гордо, мъжки.., но в един момент си задава въпроса – За кого? ; За какво?[16]
Друга теза, която е широко залегнала в учебниците е, че цар Фердинад е отговорен за фаталното нападение срещу бившите съюзници в нощта на 16 срещу 17 юни. На практика обаче ситуацията е доста мъглива и не може да се определи кой е виновен. Заповедта, която дава царят на ген. Савов няма никаква стойност, защото не е подкрепена с подписите на министрите, а по конституция това е задължително. Не е ясно и дали самият генерал не си е измислил заповедта, преди това той дълго време настоява за атака срещу бившите съюзници и изготвя военни планове. Не е морално и исторически коректно подобен род вина да се хвърля върху дадена личност без категорични доказателства за това. Една от най-големите отговорности на историка, е че той пише за реални исторически личности, описва човешки съдби, погледнати през неговия съвременен поглед.
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за девети клас
В учебниците за 9 клас Балканските войни не заемат важно място, а са представени само като част от разразилата се Източна криза в годините преди Първата световна война. Разглежданите учебници тук са отново на издателствата „Анубис“[17] и „Просвета“[18]. Авторите на текстовете за Балканските войни не са специалисти по историята на полуострова, но въпреки това по мое мнение са представили материята по един лесносмилаем и сравнително обективен начин. И двата учебника са издадени през 2001 година, но се наблюдава много голяма разлика в подхода на авторите.
В учебника на „Анубис“ откъсът за Балканските войни е поместен в раздела за развитието на България след Освобождението, и по-точно в урок, включващ в себе си Съединението и борбите за освобождение на Македония. Докато в този на „Просвета“ те са представени в контекста на кризата, обхванала Балканите и Европа преди избухването на Първата световна война. Този път, за разлика от учебника си за 6 клас, от „Анубис“ са вмъкнали много повече илюстрации, извори, карта и таблица към урока. В това отношение „Просвета“ значително отстъпват, на разглежданите войни е отделено много по-малко внимание.
Съществени са и разликите в стила на самия текст и в представените факти. В учебника на „Анубис“ текстът се чете лесно и е лесносмилаем. Избегнати са крайните констатации, значително е увеличено количеството на информацията, но без това да утежнява текста. Приложената към урока таблица спомага за едно по-добре представяне на геополитическата ситуация на Балканите преди и след войната. На базата на нея могат да се направят и изводи за бъдещите насоки на развитие на балканските страни и проблемите, с които им предстои да се сблъскат. Приложената хроника също би била от голяма полза за учениците, а предложените исторически извори спомагат за потапянето на децата във военните години. Засегнат е и въпросът за повечето от 200 000 български бежанци, които се превръщат в една от основните грижи на следващите български правителства.
Обратно, текстът в учебника на издателство „Просвета“ е накъсан и съставен от кратки изречения. Трудно се чете. Продължават да се повтарят част от исторически неверните тези, познати ни от шести клас, като например хвърлянето на вината за избухването на Междусъюзническата война върху цар Фердинанд. Използвани са епитети, които според мен не прилягат на текст от Учебник по История – „невероятни военни успехи“, „тя (България) платила цялата сметка“ – коя сметка? – България не плаща репарации на бившите си съюзници. Кавала е наречен „най-хубавото пристанище“, което също не отговаря на истината. На първо място за българското правителство винаги е стояло Солунското пристанище. Накрая на урока България е определена като „изолирана и онеправдана“, което също не е вярно. Страната ни е равноправен партньор на европейската дипломатическа сцена и е изкушавана и от двата блока за включването си в Първата световна война. А какво всъщност означава една държава да бъде „онеправдана“?
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за 11 клас
Учебната програма по История и цивилизация за 11 клас е изцяло посветена на българската история от Античността до наши дни. Съобразено с възрастта на учениците и нарастването на техните възможности, учебното съдържание е разширено и дава много по-детайлна представа за историческото ни минало. Балканските войни са отделени в самостоятелен урок, а в учебника на „Планета“ проф. Иван Илчев е посветил по един урок за всяка от войните. Учебниците, които предстои да разгледам са на издателствата „Просвета“[19], ‚Анубис“[20] и „Планета 3“[21], а авторите им са утвърдени български историци с голям опит в писането на академична и училищна литература.
Като цяло и в трите учебника текстът е много повече отколкото в учебниците от предходните класове. Противно на логиката обаче са използвани малко количество извори и илюстрации, набляга се на сухото предаване на материала. Значително е разширен обхватът на посочената фактология.
В учебника на „Планета“ урокът за Балканската война е написан в лек и приятен стил, който подбужда интереса към материята. Проф. Илчев разсъждава пред читателя, бяга от твърдата категоричност, присъща за другите учебници. Ходът на войната е описан подробно, но с включени интересни факти, които го правят лесен за четене. Засегнати са дискусионни събития, като например покръстването на мюсюлманите в Родопите, а любопитната информация за военноморските ни сили и ролята на авиацията, ще събуди интереса на много ученици. Специално внимание е отделено на Македоно-Одринското опълчение, което има големи заслуги за победоносния изход от войната. Изложен е и тектът на манифеста на цар Фердинанд за обявяването на войната, който отразява много добре настроенията на българските политици и общественост в началото на войната.
За заглавие на урока за Междусъюзническата война е избрано провокативното определение за нападението срещу бившите съюзници, използвано от акад. Иван Евстратиев Гешов – „Престъпното безумие“. В познатия ни от миналия урок аналитен стил, проф. Илчев рисува трагичните събития, сполетели Царство България. Избягва да вменява вина, напротив, умело въвежда учениците в историческата епоха за да могат сами да осмислят важнотостта и трудността във взимането на решения. Подлага на съмнение и твърдо отстояваната теза в предишните учебници, че цар Фердинанд е виновен за атаката на 16 юни 1913 година. Обърнато е голямо внимание на развоя на военните действия и проявения героизъм от българската армия. С конкретни факти са показани сръбските безчинства спрямо мирното българско население в Македония, което съзнателно беше пропускано в по-предните класове. Много важно значение има информацията за Карнегиевата анкета, с която не се цели обвиняването на бившите съюзници в извършени зверства, някои автори дори използват думата геноцид, срещу българското население, а се показват реалните измерения и трагедията на всяка една война. Приложената таблица за обезбългаряването на Източна Тракия запознава младите българи с много важния тракийски въпрос, който все още не е решен от съвременните български правителства. Може би някои хора биха обвинили автора, че насажда национализъм с този урок, но според мен това не е така. Учениците в XI клас вече са достатъчно големи за да могат да разсъждават, да анализират, без да се поддават на силни емоции, било и то при описанията на трагизма на българите, попаднали под сръбска и гръцка власт. Ние трябва да знаем и помним нашата история, особено тази на Балканските войни, защото тя е историята на нашите прадядовци.
Урокът в учебника на „Просвета“ е написан от проф. Милчо Лалков. В сравнение с разглежданото по-горе помагало, тук текстът е сравнително по-сух, с по-малко разсъждения. За сметка на това обаче е включена информация, която доизяснява някои събития, като на пример защо България е в толкова неизгодна позиция в навечерието на Междусъюзническата война. Прави впечатление, че проблемът за авторството на заповедта за фаталната атака, не е разгледан. За избуххването на Втората балканска война и трагичният й завършек е обвинена изцяло българската дипломация, което не отговаря на историческата истина. Българските генерали допускат редица грешки, та те дори не си говорят помежду си. В учебника е посочено, че Гърция моли за примие България след обсадата на гръцката армия в Кресненското дефиле. Това не е вярно, върху този въпрос Симеон Радев се спира много подробно в своята книга със спомени „Конференцията в Букурещ и Букурещският мир от 1913 година“. В началото на преговорите в Букурещ, българската делегация въобще не е била наясно с хода на военните действия и критичното положение на гърците. [22] В урока се усеща и липсата на сравнителни таблици, които ясно да илюстрират състоянието на балканските държави и народи преди и след войните. На посочената карта не е отбелязан ходът на военните действия, което също е голям пропуск.
В учебника на издателство „Анубис“, авторът, най-вероятно проф. Стойчо Грънчаров, обръща централно внимание на причините за войната и дипломатическата подготовка. Наблюдават се много преувеличени факти и осъдителни присъди. На пример според автора, след анексията на Босна от Австро-Унгария през 1908 година, бягащото мюсюлманско население се заселило в Македония и Тракия и започнало да тормози местното население. От всички, българите били най-тормозени! – нужно е да отблежим, че българите не навсякъде са мнозинство в европейските владения на Османската империя и няма никаква логика напълно целенасочено те да бъдат най-жестоко „малтретирани“. Гръцкото население също страда под властта на султана.
След като изкарва българите най-онеправдани, авторът започва да обяснява грешките на българската дипломация в създаването на Балканския съюз. По-горе в текста се спрях на по-сериозно върху този въпрос, затова само ще кажа, че тук са изказани познатите ни от шести клас тези за вината. Новото е, че българското правителство е обвинено и в късогледство относно отношенията ни с Румъния и нейния неутралитет. В това има известна доза истина, но ако погледнем историята на българо-румънските отношения след 1878 година, ще видим, че Румъния никога не е имала добри намерения към нас. Все пак румънското правителство обещава да пази твърд неутралитет във войната. И си изпълнява обещанието до момента на избухването на Междусъюзническата война, за която пък вината отновно е хвърлена върху цар Фердинанд.
Заключение
Учебникът по история е държавен документ – той е поръчан от политическата власт и изпълнява вменените над историята нейни политически поръчки.[23] Той е важна част от изграждането на историческото и национално съзнание на младите хора и до голяма степен определя и външнополитическите им пристрастия. В наши дни той може да е от голяма полза за туширането на опитите за създаване на етническо напрежение в държавата и поддържането на добри културни и политически връзки със съседните ни държави. Въпросът дали трябва да го има разделението „ние – те“ в учебниците по история е интересен и дискусионен. Според мен е хубаво да се избягва това разграничение, но не и сляпо. Всеки народ трябва да уважава историята си, а това изключва нейното изопачаване – пък било и то с добри намерения. Въпреки всички посочени от мен неточности, авторите на учебниците са се постарали и сполучливо са извършили симбиоза между националните интереси, историческата истина и модерните европейски ценности на толерантност и интеграция.
Използвана литература
Абрашев, П. Дневник. София, 1995
Будинов, С. Балканските войни 1912-1913. София, 2005
Дочев, И. Сага за Балканската война. София, 2012
Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913. София, 2012
Попов, Ж. Румъния и българският национален въпрос (Македония и Добруджа) 1903-1913 година. София, 2004
Радев, С. Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 година. София, 2012
[1] Виж: Будинов, С. Балканските войни 1912-1913. София, 2005, с. 16, 84.
[2] Част от целите, заложени в Учебната пограма на обучението по „История и цивилизация“ в VI клас:
– Да разкрива връзката между самосъзнанието на българската общност и промените – стопански, духовни, културни, политически – в обществото през разглежданите периоди.
– Да формира нагласи за съжителство на хора от различни религиозни, езикови и културни общности, като условие за функционирането на демократичните общества в съвременния свят.
– Да формира нагласа за градивността на човешката инициатива в демократичното общество и гражданската отговорност на отделната личност.
– Да стимулира разбиране за активната роля на човека за големите стопански, духовни, политически и културни промени в българското общество през разглеждания период.
[3] Будинов, С. Цит. съч., с. 11, 82-83.
[4] Пак там, с. 102
[5] Косев, К., В. Танкова, Ц. Каснакова-Иванова, Х. Матанов. История и цивилизация за 6 клас. София. изд. Анубис, 2007
[6] Гаврилова, Р., М. Радева, Е. Калинова. История и цивилизация за 6 клас. София. изд. Просвета, 2007
[7] Кушева, Р., В. Янчев, Г. Якимов, М. Груев. История и цивилизация за 6 клас. изд. Азбуки-Просвета, 2007
[8] Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913. София, 2012, с. 57.
[9] Пак там, с. 20.
[10] Абрашев, П. Дневник. София, 1995
[11] Пак там, с. 48.
[12] Марков, Г. Цит. съч., с. 145.
[13] Пак там, с. 51, 65.
[14] Виж: Попов, Ж. Румъния и българският национален въпрос (Македония и Добруджа) 1903-1913 година. София, 2004
[15] Дочев, И. Сага за Балканската война. София, 2012
[16] Пак там
[17] Вачков, Д., Б. Панайотова, Е. Карабоева, К. Йончева, П. Карабоев. Учебник по история и цивилизация за 9 клас. София, изд. Анубис, 2001
[18] Гаврилов, Б., А. Пантев, А. Кертин. Учебник по история и цивилизация за 9 клас. София. изд. Просвета, 2001
[19] Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. История и цивилизация за 11 клас. София. изд. Просвета, 2007
[20] Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. История и цивилизация за 11 клас. София. изд. Анубис, 2007
[21] Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, Е. Калинова, И. Баева. История и цивилизация за 11 клас. София, изд. Планета 3, 2012
[22] Радев, С. Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 година. София, 2012, с. 145.
[23] Будинов, С. Цит. съч., с. 182.
Студентски исторически център 