Доклад на Димитър Драгнев (бакалавър по класическа филология (СУ „Св. Климент Охридски“), изнесен на кръглата маса “Образованието в България: исторически традиции и перспективи”, провела се на 10 юни в Студентски исторически център.
Средното класическо образование е гимназиално образование, в чийто curriculum основно място заемат класическите езици на европейската цивилизация – латински и старогръцки език, като към тях в системата на българското образование още от възникването ѝ през 1879 г. се прибавя старобългарският език (в качеството си на трети класически език на Средновековна Европа). Към тях се добавят редица други дисциплини, които сме свикнали да наричаме хуманитарни – история, литература, философия. Класическото образование е основният образователен модел, по който са се обучавали всички европейци още от средата на XII в., когато се датират неговите корени, до днешно време, а своя окончателен светски вид то придобива през средата на XIX в. в Германия.
В момента за съжаление България е единствената страна в Европа, която има само една единствена класическа гимназия – НГДЕК „Константин Кирил Философ“, в която се изучават с достатъчен хорариум основните дисциплини в класическото образование – латинският се изучава пет, старогръцкият – четири години, по четири часа седмично, като има възможност и за допълнително обучение. В последните години е имало и има други училища в България, в които се изучават латински и старогръцки, но в тях например езиците се редуват – учи се ту латински, ту старогръцки, по един-два часа седмично. Това в никакъв случай не е достатъчно, за да осъществи основната мисия на класическото образование – а именно да предаде на учениците основните ценности и въобще основите на Западноевропейската цивилизация, към която ние, българите, поне от края на IXв. – с делото на Кирил и Методий, с приемането на учениците им, се стремим, а освен това сме и институционално свързани с Европа под формата на членство в Европейския съюз. Така че отново е добре да се подчертае, че България е единствената страна в Европа, в която има само една класическа гимназия – в Македония например има доста повече такива училища, доста повече ученици, които изучават латински и старогръцки език – както в училищата, така и в университета.
Необходимо е да се допълни, че целта на класическото образование е и ученикът да получи такава добра общообразователна подготовка, която да му позволи постъпването в който и да е факултет на който и да е университет. Неслучайно преди 1944 г. в България за специалностите „Право“ и „Медицина“ – т.е. специалности, които и днес са сред най-търсените – не са били приемани други ученици освен завършилите класическа гимназия. НГДЕК е успешен наследник на този модел – например випуск 2010 г. на гимназията има 100 % реализация в български и чуждестранни университети.
За съжаление сегашното състояние на класическото образование в България противоречи на българската традиция. Началото на тази традиция е положено още през 1879 г. със създаването на Софийската класическа гимназия – днешното 1-во СОУ. По-нататък с приемането на първия образователен закон (1892 г.) се установяват само два вида гимназии – класически и реални. С приемането на нов закон от 1906 г. се установяват и полукласическите гимназии[1]. Такава е структурата на образователната система на средното училище до 1945 г., когато с драстичните реформи на новите управници класическите и полукласическите гимназии са премахнати като нещо „анахронично“ и „буржоазно“ (заинтересованият би могъл да се консултира с архивите). Така тогава е премахнат основният тип средно училище и с това се нанася изключителен удар върху българското общество.
Положението се запазва до 1977 г., когато е открита НГДЕК като част от едни по-обширни планове на Людмила Живкова (създаването на национален духовен център на българската култура и други проекти – интересни, но от днешна гледна точка странни инициативи; освен гимназията другите проекти остават нереализирани). НГДЕК първоначално е управлявана от Комитета по култура, а след 1990 г. – от неговия наследник Министерство на културата и в първите години след промените нелогично се класифицира като „училище по изкуствата“, а към настоящия момент – като „училище по културата“. В настоящия Закон за народната просвета и в разглеждания Проектозакон за предучилищното и училищното образование не съществува понятието класическа гимназия като вид училище. Това противоречи на европейските тенденции – в Германия броят на изучаващите латински език за последните 10 години се е увеличил с 30 процента, в Италия дори и в малките градове съществуват класически гимназии.
Стабилните традиции и успехи на класическото образование в България показват, че то има отлични перспективи у нас. На първо място те включват неговото институционализиране (законодателно), след това – търсене на идеи за атрактивната му популяризация и активни контакти със средни училища и университети в Европа.
[1] И в трите вида гимназии се е изучавал латински език.
Студентски исторически център 